Може ли квантовата механика да ни даде отговор на един от най-старите философски въпроси? Нови експерименти целят да разберат дали нашите избори са наистина свободни или диктувани от скрити сили във вселената.
Науката срещу философията: мисията да докажем свободната воля
Учени от цял свят разработват квантови експерименти, за да проверят т.нар. „предположение за независимост на измерването“. Това допускане твърди, че външни скрити променливи не влияят на избора на настройки от страна на изследователите — основа за концепцията за свободна воля.
Изследванията се базират на неравенствата на Бел, формулирани от физика Джон Бел през 1964 г. Целта е да се установи дали съществуват корелации между ентанглирани частици, които не могат да бъдат обяснени чрез класическата физика.
Какво представлява ентанглирането и защо е важно?
В квантовата физика „ентанглирането“ е феномен, при който две частици остават взаимосвързани, независимо от разстоянието между тях. Това значи, че състоянието на едната частица моментално влияе на състоянието на другата.
В квантовите компютри това явление се използва за свързване на кубити, което позволява сложни изчисления в паралелни посоки.
Но ако допуснем, че изборите на експериментаторите не са напълно свободни, възниква въпросът: дали наблюдаваните връзки между частиците не са резултат от някаква скрита сила, а не от самата природа на квантовата механика?
Философските корени на свободната воля
Идеята за свободна воля има дълбоки корени в западната философия — от Аристотел, през християнската теология, до Просвещението и идеите за индивидуална автономия.
Професор Еди Чен от Калифорнийския университет в Сан Диего отбелязва:
Дори учените и философите, които се занимават с темата от години, не могат да се обединят около едно единствено определение на свободната воля.
Това прави трудно експерименталното й потвърждение или опровержение.
Какво може и какво не може науката?
Според Чен науката може да ни даде прозрения, но често остава неутрална по въпроси, свързани с ценности, морал и същността на реалността.
Някои спорове изискват не емпирични доказателства, а философско разсъждение. Науката може да отговори на въпроси с ясно дефинирани параметри, но по-мъглявите концепции са трудни за разрешаване чрез експерименти.
Свободна воля… поне отчасти?
Новият подход на изследователите разширява теоремата на Бел, като разглежда сценарии, при които експериментаторите имат „частична“ свободна воля. Това означава, че изборите им не са напълно независими, но съдържат известна доза автономия.
Чен пояснява:
Дори ако имаме само частична свобода, това е достатъчно — теоремата на Бел отхвърля идеята, че локални взаимодействия могат да обяснят квантовите наблюдения.
А какво контролира „другата половина“ на нашите решения?
Този въпрос остава без отговор. За да разберем напълно, би била необходима изцяло нова физическа теория, която не само обяснява наблюдаемото, но и разкрива скритите връзки между отдалечени решения.
Скептиците може да твърдят, че трябва да създадем нова теория, която да обясни тези скрити връзки. Но до тогава, теоремата на Бел остава валидна дори при частична свобода на избора.
допълва Чен.
Заключение:
Дали имаме свободна воля? Квантовата механика все още не дава категоричен отговор. Но новите експерименти показват, че дори и частица свобода е достатъчна, за да отхвърлим простите, локални обяснения. Мистерията не е дали свободната воля съществува, а колко от нея всъщност имаме.
Често задавани въпроси
Намерете отговори на най-често задаваните въпроси по-долу.
Свободната воля в този контекст означава, че нашите избори не са предварително определени от скрити физически променливи.
Това е физичен принцип, доказващ, че ентанглираните частици показват поведение, което не може да се обясни с класическата физика и локални взаимодействия.
Не напълно — това зависи от начина, по който се дефинира свободната воля. Но експериментите показват, че поне частична свобода е необходима за квантовите резултати.
Тази статия е с обща информационна цел и не е предназначена и не трябва да се възприема като правен или инвестиционен съвет. Крипто-активите са силно волатилни, затова инвестирайте само средства, които сте готови да изгубите и използвайте собствено проучване и управление на риска.
