Какво представлява децентрализацията – изчерпателно ръководство

Обновена на: 2 мин. четене
какво е децентрализация

Децентрализацията е основен принцип в блокчейн технологията и света на криптовалутите. Сигурно сте чували, че Bitcoin и други криптовалути се описват като „децентрализирани“, но какво означава това на практика? 

В най-прост вид, децентрализацията означава, че няма един-единствен централен орган, който контролира мрежата – контролът и решенията се разпределят между всички участници в системата. [1]

С други думи, властта не е концентрирана в банка, правителство или отделна компания, а е разпределена между многобройни компютри (възли) в мрежата. 

Представете си система, в която всички участници имат равни права и никой не може самостоятелно да променя правилата – това е децентрализацията. 

Тя стои в основата на технологията блокчейн и прави възможни явления като криптовалутите, Web3 и DeFi (децентрализирани финанси). 

В това ръководство ще откриете обяснено с прости думи как работи децентрализацията, какви са нейните предимства и предизвикателства, и защо е толкова важна за съвременните блокчейн мрежи и приложения.

Централизация vs. Децентрализация

За да разберем по-добре децентрализацията, нека първо я сравним с обратното – централизацията. 

В централизирана система има едно главно звено (например банка, компания или сървър), което управлява и одобрява всички операции. 

При децентрализираната система управлението се извършва колективно от множество независими участници. [2]

Таблицата по-долу обобщава основните разлики:

Аспект Централизирана система Децентрализирана система
Контрол Един централен орган (например банка или компания) контролира мрежата и взема решенията. Няма единствен контролиращ орган – управлението е разпределено между участниците (възлите) в мрежата. Всеки има глас чрез консенсус.
Посредници Необходими са посредници (трета страна) за удостоверяване на транзакции и доверие между участниците. Peer-to-peer взаимодействие: участниците комуникират директно помежду си, без нужда от доверен посредник.
Доверие Потребителите трябва да се доверят на посредника или централната институция (например банка) за коректното функциониране на системата. Доверието идва от протокола и кода – системата използва консенсус механизми и криптография, за да гарантира честност, без да се разчита на една институция.
Сигурност Съществува една точка на провал – ако централният сървър бъде хакнат или компрометиран, цялата система е застрашена. Липсва единствена точка на провал – данните са разпределени на много възли. За да бъде атакувана мрежата, би трябвало да се компрометират над 50% от възлите (което е изключително трудно в големи мрежи).
Цензура и контрол Централният орган може да цензурира транзакции или достъп, по свое усмотрение (напр. банка може да блокира превод). Цензурата е затруднена – няма център, който да спре транзакция или да изключи потребител. Мрежата е устойчива на цензура и манипулации от отделна страна.
Примери Традиционна банка, Facebook, централизирана борса (напр. Binance като компания управляваща борсата). Bitcoin – мрежата се поддържа от хиляди независими възли по света без централна банка; BitTorrent – споделяне на файлове между потребители директно; Ethereum – платформа с хиляди възли (нодове) за смарт договори.

Както се вижда, децентрализацията елиминира нуждата от посредници и разчита на колективното участие на потребителите. 

Това не означава пълен хаос – вместо централен контрол, има предварително заложени правила (протоколи), които всички следват. 

Важно: Децентрализация не значи, че няма никакъв контрол, а че контролът е разпределен. 

Решенията и валидирането на данните се извършват от мнозинството участници, а не от един началник. Например, при биткойн всеки възел проверява транзакциите, и една транзакция се смята за валидна само ако повечето възли се съгласят с това. 

Ако някой възел се опита да добави неправилна информация, останалите няма да я приемат. По този начин системата се саморегулира чрез консенсус.

Как работи децентрализацията в блокчейн мрежите?

Децентрализацията се реализира технически благодарение на peer-to-peer (P2P) технологията и консенсусните механизми в блокчейн мрежите [3]. Ето какво означава това:

  • Peer-to-peer мрежа: Представете си група от компютри (наречени възли или нодове), свързани помежду си, където всеки споделя и проверява информация. Няма централен сървър – всеки възел е равноправен. Когато изпратите транзакция в блокчейн мрежата, тя се разпространява до всички възли в P2P мрежата. Всеки възел съхранява копие на целия регистър (блокчейна) и го актуализира с нови данни. Така блокчейнът представлява разпределен дигитален регистър (distributed ledger), поддържан от общността, а не от едно място. Това прави системата устойчива – дори няколко възела да отпаднат, информацията остава достъпна на останалите.
  • Консенсус механизми: За да функционира една децентрализирана мрежа без централен контрол, участниците трябва да се споразумеят кои транзакции са валидни и в какъв ред да се добавят в блокчейна. Тук на помощ идват консенсусните механизми – набор от правила и алгоритми, чрез които мрежата постига съгласие. Два от най-популярните са Proof of Work (PoW) и Proof of Stake (PoS):
    • Proof of Work [5] – използва се от биткойн и някои други криптовалути. Компютрите (наречени миньори) решават сложни криптографски задачи. Първият, който реши задачата, добавя следващия блок транзакции и получава награда. Това изисква много изчислителна мощ, но гарантира, че добавянето на блокове е трудоемко и скъпо, което предпазва от злоупотреби.
    • Proof of Stake – използва се от Ethereum 2.0 и много други модерни проекти. Вместо да хабят токова електричество за изчисления, тук валидаторите залагат (stake-ват) собствените си монети като гаранция. Протоколът на случаен принцип избира кой валидатор да създаде следващия блок, като вероятността зависи от това колко монети е заложил. Ако се опита да измами, той рискува залога си. Това стимулира честно поведение, но с много по-малък разход на енергия.

И двата подхода решават един и същ проблем: осигуряват консенсус в мрежата без централен авторитет. Консенсусният алгоритъм гарантира, че всички възли в мрежата имат еднаква копие на регистъра и приемат само валидни транзакции.

Така блоковете с транзакции се добавят във веригата един след друг, образувайки блокчейн. Пример: При биткойн на всеки ~10 минути миньорите (чрез Proof of Work) добавят нов блок, който трябва да рефлектира съгласието на мрежата. 

Ако един миньор се опита да промени историята (например да изхарчи два пъти едни и същи биткойни), останалите възли няма да приемат неговия блок. 

За да „надхитри“ системата, злонамерен играч би трябвало да контролира над 51% от цялата изчислителна мощ на мрежата – т.нар. 51% атака, което за големи мрежи е практически невъзможно. 

При Ethereum с Proof of Stake, същото би изисквало притежание на повече от половината от заложените монети – невероятно скъп и неизгоден сценарий. 

Резултат: Децентрализираните блокчейн мрежи постигат надеждност и безпрецедентна сигурност именно защото много участници контролират системата колективно. 

Няма един сървър, който да се срине, нито един администратор, който може да бъде подкупен или принуден да промени данните. 

Транзакциите са необратими и прозрачни – след като един блок бъде добавен с консенсус, той става постоянна част от историята на мрежата, видима за всички.

Предимства на децентрализацията

Децентрализираните системи предлагат редица ключови предимства пред традиционните централизирани модели [6]. Ето някои от най-важните:

  • Липса на посредници и повече контрол за потребителите: В децентрализираните мрежи участниците взаимодействат директно. 

Няма нужда от банки, нотариуси или други посредници, които да удостоверяват транзакции или договори. 

Това прави процесите по-ефективни и евтини, а контролът върху средствата и данните остава в самите потребители. 

Например, при транзакция с криптовалута като биткойн, парите се изпращат директно от човек А на човек Б през блокчейна, без да минават през банка. 

В DeFi платформите пък можете да вземете заем или да спестявате с лихва, без да ползвате банка – всичко става чрез смарт договори.

  • Повишена сигурност и устойчивост: Както споменахме, децентрализираната архитектура няма една точка на провал. 

Данните се съхраняват на стотици или хиляди места, така че дори част от мрежата да бъде компрометирана, останалите възли пазят информацията. 

Атакуването на цялата мрежа е изключително трудно и скъпо (виж примера с 51% атака). 

Освен това, криптографията се използва навсякъде – транзакциите са цифрово подписани и свързани една с друга, което прави подправянето им практически невъзможно. 

Децентрализацията и криптографията заедно правят блокчейн много по-защитен от обикновените бази данни.

Резултатът е система, която е устойчива на хакерски атаки и злонамерени действия.

  • Прозрачност и доверие чрез кода: В публичните децентрализирани мрежи (като биткойн или етериум) всички транзакции се записват в публичната книга (блокчейна) и могат да бъдат проверени от всеки. 

Това носи пълна прозрачност – няма скрити отчети или „черни кутии“. Вместо да се доверяваме на институция, ние се доверяваме на кода и математиката. 

Казваме, че подобни системи са trustless, т.е. не изискват доверие в конкретна страна – правилата са публични и еднакви за всички. 

Прозрачността също така затруднява измамите и корупцията, защото всяко действие е видимо и проследимо в регистъра.

  • Цензуроустойчивост и независимост: В една децентрализирана крипто мрежа никой не може еднолично да цензурира или спре транзакциите ви. 

Ако един възел откаже да препрати дадена транзакция, останалите ще я препратят. Няма „спирачка“, която правителство или корпорация да дръпне, за да изключи цялата мрежа. 

Това прави системата изключително устойчива на цензура и външен контрол – достъпна е за всеки, навсякъде по света. 

Пример за такава устойчивост е биткойн – той функционира непрекъснато от създаването си през 2009 г., независимо от опити за регулация или забрани в различни държави.

  • Автоматизация и иновации: Децентрализацията върви ръка за ръка с умните договори (smart contracts) – програми, които се изпълняват автоматично на блокчейн при изпълнение на определени условия. 

Смарт договорите позволяват изграждането на децентрализирани приложения (dApps), които могат да предоставят услуги (като размяна на токени, заеми, игри и др.) без централен сървър. 

Например, децентрализираните борси (DEX) като Uniswap автоматично свързват купувачи и продавачи чрез код, без компания посредник. 

Това отваря вратата за бързи иновации – разработчиците по цял свят могат да създават нови финансови инструменти и услуги (известни като Web3 приложения) много по-свободно, без да искат разрешение от някоя централна платформа. 

Автоматизацията чрез смарт договори елиминира и човешките грешки, ускорява процесите и намалява разходите.

Накратко, децентрализацията връща контрола в ръцете на потребителите и създава по-сигурни, прозрачни и отворени системи. 

Именно затова тя се смята за революционна идея не само във финансите, но и в управлението на данни, комуникациите, логистиката и много други области.

Предизвикателства пред децентрализацията

Въпреки всички плюсове, децентрализираните системи не са перфектни и идват със свои предизвикателства и ограничения. 

Важно е да имаме балансиран поглед върху темата. Ето някои от основните недостатъци или трудности при децентрализацията:

  • Скорост и мащабируемост: Децентрализираните блокчейн мрежи често са по-бавни в сравнение с централизираните системи. 

Причината е, че много възли трябва да постигнат консенсус за всяка промяна. Например, докато Visa обработва хиляди транзакции в секунда централизирано, биткойн обработва ~7 транзакции в секунда, защото всеки блок се копае ~10 минути. 

Ethereum с PoS е по-бърз, но отново далеч по-бавен от централни сървъри. Мащабируемостта (способността да обслужва много потребители) е постоянен проблем – разработват се решения като Lightning Network за биткойн или Layer 2 мрежи за Ethereum, но предизвикателството остава.

  • Удобство и потребителско изживяване: Да бъдеш „собствена банка“ означава и отговорност. 

Ако загубите своя частен ключ (парола) за крипто портфейла, няма централна служба, която да ви помогне – средствата ви могат да изчезнат завинаги. За някои потребители това ниво на отговорност е плашещо. 

Също, взаимодействието с децентрализирани приложения понякога е по-сложно (настройка на портфейли, плащане на такси за газ и пр.), което може да отблъсне нетехнически хора. 

С времето UX-ът се подобрява, но централизираните услуги често са по-удобни за масовия потребител (напр. централизирани борси като Coinbase имат лесни приложения, докато DEX изискват малко повече знания).

  • Консенсусът отнема ресурси: Някои видове консенсус, особено Proof of Work, консумират огромно количество електроенергия за копаене. 

Това има екологична цена. Докато новите механизми като Proof of Stake драстично намаляват консумацията на енергия, все пак поддържането на хиляди възли из цял свят има своите разходи (хардуер, интернет). 

В централизирана среда разходите са само за един център за данни. Тук общността споделя товара, но в глобален мащаб той не изчезва.

  • Управление и обновяване на системата: Понеже няма шеф, надграждането или промяната на правилата в децентрализирана мрежа може да бъде бавно и сложно. 

Различните участници може да имат различни мнения. Това понякога води до разклонения (forks) – мрежата се разделя, когато общността не постигне консенсус (пример: разклона между Ethereum и Ethereum Classic след спор около една хакерска атака през 2016). 

Липсата of централно ръководство означава, че общността трябва да се самоорганизира, което невинаги е лесно. 

В някои проекти дори се наблюдава скрит централизиран елемент – например, ако малък екип разработчици има непропорционално влияние върху посоката на развитие, или ако няколко големи миньори държат лъвския дял от мощността. Затова често се говори за степени на децентрализация – не всичко е черно-бяло.

  • Регулаторна несигурност: Децентрализираните финансови продукти (DeFi) и криптовалути поставят предизвикателства пред регулаторите. 

От една страна, това е предимство (невъзможност за цензура), но от друга – липсата на регулация може да изложи потребителите на рискове от измами, хакове или загуби без защитен механизъм. 

Правителствата тепърва се опитват да намерят баланс. В някои случаи прекалената децентрализация (например анонимни протоколи) може да доведе до забрани или ограничения, което индиректно влияе на потребителите. 

Така че понякога проектите избират някаква форма на централизъм (например централизирано управление на протокола) именно за да отговорят на регулаторни изисквания или да реагират по-бързо при проблем.

Накратко, децентрализацията не е панацея за всички случаи. Има ситуации, в които централизираният подход е по-ефективен или необходим. 

Целта е да се намери правилният баланс – да се използват предимствата на децентрализацията, когато те са от полза, и да се смекчат недостатъците ѝ чрез технологични решения или хибридни модели (например полудецентрализирани приложения, които комбинират блокчейн с централизирани елементи за по-добър UX). 

Независимо от тези предизвикателства, тенденцията е много проекти да се стремят към повече децентрализация с развитието на технологията.

Децентрализацията в контекста на Web3 и DeFi

Децентрализацията е сърцето на новото поколение интернет, наричано Web3, както и на бързо развиващата се екосистема от децентрализирани финанси (DeFi). Но какво означава това на практика?

  • Web3 [7] – децентрализиран уеб: Традиционният интернет (Web2) се доминира от централизирани платформи – големи корпорации държат данните ни, контролират съдържанието и печелят от него. 

Представете си обаче интернет, при който вие контролирате собствените си данни и дигитална идентичност. Това обещава Web3. Същността на Web3 е децентрализацията и връщане на контрола в ръцете на потребителите.

  • Блокчейн технологиите позволяват създаването на социални мрежи, блогове, магазини и други приложения, които работят на разпределени платформи. 

В тях няма един сървър или компания, която да цензурира или притежава информацията – собствеността е споделена между потребителите посредством токени и блокчейн регистри. Един пример са децентрализираните идентичности – вместо да влизате навсякъде с профил от Facebook/Google, имате своя блокчейн идентичност, призната в много приложения, без да разкрива излишна лична информация. 

Web3 включва още dApps (децентрализирани приложения), които могат да са игри, медийни платформи, пазари за дигитално изкуство (NFT пазари) и т.н., работещи върху блокчейни като Ethereum, Solana и др. 

Общото между тях е, че се управляват от общността – често чрез токени за гласуване, DAO (децентрализирани автономни организации) и прозрачни смарт договори. Така интернетът става по-демократичен и устойчив на цензура или корпоративни злоупотреби.

  • DeFi [8] – децентрализирани финанси: DeFi е съкращение от Decentralized Finance, или децентрализирано финансиране. То представлява цяла екосистема от финансови услуги, изградени върху блокчейн, без участието на традиционните банки и посредници. В DeFi можете да извършвате много от дейностите, типични за банковия сектор, но по напълно peer-to-peer начин, чрез смарт договори:
    • Децентрализирани борси (DEX): Места като Uniswap, SushiSwap и PancakeSwap позволяват да обменяте крипто активи директно с други потребители, без централен оператор. Търговията се осъществява чрез ликвидни пулове и алгоритми, заложени в смарт договори.
    • Кредитиране и заеми: Платформи като Aave, Compound, MakerDAO ви позволяват да отпускате заеми или да вземате такива, като обезпечението и лихвите се управляват автоматично от кода. Няма кредитна комисия – всичко е прозрачно. Например, можете да депозирате своя Ethereum (ETH) и да изтеглите стабилна монета (като DAI) като заем, плащайки лихва, определена от пазара в реално време.
    • Доходоносно фермерство и ликвидност: DeFi въведе нови начини потребителите да печелят пасивен доход, предоставяйки ликвидност или участвайки в протоколи. Всичко това е възможно чрез децентрализираната природа на протоколите – наградите се разпределят автоматично според приноса ви, без компания, която да удържа комисионни.
    • Стейбълкойни и разплащания: Децентрализацията се прилага и при създаването на стабилни криптовалути, обезпечени с други активи или алгоритми (напр. DAI на MakerDAO е децентрализиран стейбълкойн, обезпечен с крипто). Това дава възможност за глобални разплащания 24/7, минути за превод, ниски такси – без банкови дни, граници или проверки.
    • DAO [9] (Decentralized Autonomous Organizations): Много DeFi проекти се управляват от общността чрез DAO – организация, в която притежателите на определен токен гласуват за промени, ъпдейти, бюджети и др. DAO олицетворява децентрализацията на управление – няма изпълнителен директор с пълен контрол, а решенията се взимат колективно.

Както се вижда, децентрализацията променя финансовия ландшафт. DeFi дава достъп на всеки с интернет връзка до финансови услуги, които преди са били достъпни само чрез банки или брокери. 

Това може да е особено ценно в региони, където банковите услуги са скъпи или ограничени – с един крипто портфейл вече имате „банка“ в джоба си, управлявана от код и общност, а не от банкери. 

Връзката между Web3 и DeFi: Можем да мислим за DeFi като подмножество на Web3 – финансовият сектор на новия децентрализиран интернет. Докато Web3 обхваща всякакви приложения (социални, гейминг, идентичност), DeFi се фокусира върху замяната на традиционните финанси с отворени блокчейн протоколи. 

Общото е децентрализацията – и Web3, и DeFi разчитат на блокчейн, смарт договори и общности, вместо на централно управление. Това носи повече свобода и иновации, но и изисква от потребителите да се образоват и да внимават (поради необратимостта на транзакциите, рисковете от грешки или хакерски атаки и т.н.). 

Пример от ежедневието: Представете си, че искате заем. В традиционна обстановка ще отидете в банка, ще попълните документи, банката ще проверява кредитната ви история и ще реши дали да ви даде заем (централизирано решение). 

В DeFi, ако имате нужните крипто активи за обезпечение, можете за минути да получите заем чрез протокол като Aave – смарт договорът автоматично ви отпуска средствата, като обезпечението ви остава заключено. 

Лихвата се определя от пазара. Няма човешки фактор, няма дискриминация или сложни проверки – само код. Това е силата на децентрализацията applied към финансите.

Заключение

Децентрализацията е фундаментална концепция, която стои зад блокчейн революцията. Тя трансформира начина, по който съхраняваме данни, извършваме транзакции и дори как организираме общности онлайн. 

В тази статия разгледахме, че децентрализацията означава свобода, сигурност и споделена отговорност – вместо да разчитаме на централни власти, ние се доверяваме на математиката, протокола и колективната честност на участниците в мрежата. 

За криптовалутите децентрализацията е това, което ги прави различни от всичко преди: Bitcoin показа, че могат да съществуват пари без централна банка; Ethereum показа, че можем да имаме цели приложения и договори, работещи без сървъри; а Web3 амбицира да изгради един по-демократичен интернет върху същите принципи. 

Разбира се, пътят не е безпрепятствен – видяхме, че децентрализацията има и своите предизвикателства, от технически ограничения до нуждата потребителите да поемат по-голяма отговорност. 

Важно е да разберем, че децентрализацията не е всичко или нищо. Много реални системи са някъде по средата – например някои блокчейн мрежи започват по-централизирано и с времето постепенно децентрализират управлението си. 

Крайната цел на повечето крипто проекти обаче е повече независимост за потребителите и по-малко концентрация на власт. 

Знанието за тези принципи е първата стъпка към това да бъдем активни и информирани участници в тази нова екосистема. 

Как да продължите? Ако сте начинаещ в крипто сферата, насърчаваме ви да научите повече и да изпробвате в малък мащаб децентрализирани приложения. 

Може да започнете с нашите други ръководства – например статията Какво е блокчейн и Какво е криптовалута ще ви дадат по-задълбочена основа по тези теми. 

А ако вече имате известен опит, разгледайте Какво е Web 3.0, за да видите по-широкия контекст на децентрализацията отвъд крипто. 

Децентрализацията наистина променя правилата на играта. Сега, когато знаете какво представлява и защо има значение, вие разполагате с основата да се гмурнете по-дълбоко. 

CryptoPoint.bg е тук, за да ви помага по пътя – следете нашите статии и новини, експериментирайте внимателно и винаги помнете да правите собствено проучване. Блокчейн бъдещето е пред нас – готови ли сте да станете част от него? Тази статия има информативен характер и не бива да се възприема като финансов съвет. Криптоактивите са волатилни – инвестирайте отговорно и само средства, чието изгубване можете да си позволите.

Източници

Често задавани въпроси

Намерете отговори на най-често задаваните въпроси по-долу.

Не, не всяка криптовалута е децентрализирана в еднаква степен. Децентрализацията е спектър. Например Bitcoin е широко смятан за най-децентрализиран – мрежата му има хиляди независими възли и няма централна организация, която да го управлява. От друга страна, има проекти, при които една компания или малък екип контролира развитието и голяма част от възлите – такива криптовалути се считат за по-централизирани. Примери: Ripple (XRP) е критикуван, че има относително малко валидатори, много от които свързани с компанията Ripple. Стейбълкойните като USDT (Tether) и USDC са централизирани в смисъл, че се издават и обезпечават от компании. Съществуват и частни блокчейни, които нарочно са централизирани (например корпоративни мрежи за вътрешна употреба). В обобщение – философията на повечето крипто проекти е децентрализация, но на практика степента ѝ варира. Ако за един проект е важна пълната децентрализация, търсете информация за броя независими нодове, модела на управление (дали има DAO или всичко решава екипът) и концентрирането на активите (дали повечето монети не се държат от шепа лица). Тези фактори ще ви подскажат колко децентрализирана е една криптовалута.

Макар децентрализацията да носи много ползи, тя идва и с компромиси: По-ниска бързина: Децентрализираните блокчейни обичайно обработват транзакции по-бавно и с по-малък капацитет от централизираните системи. Причината е нуждата от консенсус между много възли. Това може да доведе до задръствания и високи такси (пример – в натоварени периоди Ethereum имаше много високи такси, защото мрежата не смогваше на търсенето). Трудности при обновления: В централизиран софтуер един администратор може да обнови системата моментално. В децентрализираната мрежа обновленията (hard fork, soft fork) изискват координация и съгласие между хиляди участници, което е бавно и може да се провали. Понякога общността се разделя, ако не стигне до единно решение. Отговорност върху потребителя: Както споменахме, при децентрализацията няма на кого да се оплачеш ако нещо се обърка. Загубиш ли частен ключ – няма „забравена парола“ опция. Пратиш ли средства на грешен адрес – няма служител, който да отмени транзакцията. Свободата върви с отговорност. Централизация по други линии: Понякога дори децентрализирани протоколи могат да имат централизация в някои аспекти. Например, много DeFi платформи са децентрализирани технологично, но се хостват на централизирани уебсървъри (за потребителския интерфейс). Ако този сървър падне, достъпът временно се губи (макар блокчейн логиката да остава). Също, ако малък брой платформи (като MetaMask или Infura за Ethereum) се използват масово за достъп, те стават централизирани точки на достъп. Тези нюанси показват, че 100% децентрализация във всеки слой е труднопостижима и понякога нецелесъобразна. Регулации и измами: Пълната децентрализация затруднява регулациите. Това понякога означава, че измамни проекти могат да действат свободно, докато хора не изгубят пари. В централизирания свят регулатор може да затвори една пирамида, в децентрализиран – протоколът си стои в блокчейна. Инвеститорите трябва сами да са бдителни и да филтрират проектите, в които участват (правило „Do Your Own Research“). Някои потребители виждат това като недостатък, понеже изисква повече знания и повишава риска от попадането на неподготвени хора в капани. В заключение, недостатъците на децентрализацията са предимно технически и образователни – има нужда от по-добра инфраструктура, за да се постигне скорост и удобство, сравними с централизираните услуги, и има нужда потребителите да се образоват за да се пазят сами. С времето много от тези проблеми се адресират (например Ethereum 2.0 значително подобри мащабируемостта, хардуерните портфейли подобриха сигурността за потребителите и т.н.).

Много трудно, почти невъзможно е едно правителство да спре напълно глобална децентрализирана мрежа като биткойн или Ethereum. Причината е, че няма централен сървър или компания, към която да насочи действията си. Възлите са пръснати по целия свят – за да спреш мрежата, трябва физически да изключиш всеки един възел, което на практика не може да се направи координирано, особено ако възлите са анонимни или се местят. Някои държави са опитвали да забранят достъпа до определени сайтове или да направят незаконно използването на криптовалути, но самата мрежа продължава да съществува и да работи извън тези държави. Например, дори в страни, където биткойн е забранен, хората могат да ползват VPN и пак да се включат към глобалната мрежа от възли. Единствен сценарий за пълно спиране би бил спиране на целия интернет или електрическата мрежа в световен мащаб – нещо силно нереалистично. Това прави децентрализираните мрежи устойчиви на цензура и забрани. Все пак, правителствата могат индиректно да въздействат – например, да забранят крипто борсите (което затруднява употребата на крипто за обикновените хора), да криминализират копаенето (както беше в Китай; тогава миньорите просто се преместиха в други държави), или да наложат строги регулации върху бизнеса, свързан с крипто. Но дори и тогава блокчейн мрежата продължава да работи, тъй като тя не принадлежи на една юрисдикция. Също така, няма „изключвател“, който да дръпнеш. За сравнение – правителство може да затвори централата на Facebook или да принуди Apple да махне приложение, но не може да изключи биткойн. Именно това е една от причините крипто общността да цени толкова много децентрализацията – тя дава гаранция, че системата ще продължи да съществува, стига поне няколко човека на планетата да пускат свои възли и да я поддържат жива.

Свързани публикации